Малината (Rubus idaeus) е диво или културно многогодишно храстовидно растение от род розоцветни, достигащо на височина най-много до 2 метра. Плодът му се нарича със същото име. Съществуват около 320 вида.
Коренът на малината не отива на голяма дълбочина и всъщност представлява коренище, от което израстват много стъбла, наречени издънки.
Стъблото на малината е право и покрито с тъмночервени шипове. Листата са последователни, нечифтоперести. По стъблото има много пъпки, от които разцъфтяват дребни бели цветчета, събрани в гроздовидни съцветия. Редът на цъфтене е следният: първоначално цъфват цветчетата на върха, а след тях и останалите, в последователност отгоре надолу. Цъфтежът на малината продължава един месец. Нейните бели цветове се предпочитат от пчелите пред всички овощни растения. Макар и да са дребни, те дават изобилен нектар - добро медоносно растение. Когато и последните цветчета са прецъфтели, на върха на стъблото вече зреят продълговато закръглените червени плодчета.
Плодът на малината е много сложен — образуван е от многобройни малки костилчести плодчета, долепили се едно до друго, сочни и ароматни. Във всяко плодче има малка крехка семка, която се яде. Плодовете съдържат 4.56 - 4.67% захар, 1.13 - 1.96% свободни киселини (лимонена, ябълчна), витамин С (до 45 мг%), каротин и др. Малините са сладки на вкус, а от тях се получават различни продукти — сладко, сироп, желе, мармалад, конфитюр. Използват се и в медицината, както и за подправка.
Малините са добър източник на витамин C и манган. Съдържат фруктоза и глюкоза, както и лимонена и яблъчна киселина.Малините се препоръчват при болни от захарен диабет и бъбречни болести поради ниското съдържание на захароза. Подобрява храносмилането и стимулира апетита. Препоръчва се при гадене на бременни жени. Трябва да се избягва при подагра и камъни в бъбреците, тъй като подпомага образуването на бъбречни камъни.
Предлагаме следните опаковки:
- Пластмасови касетки по 1.0 / 3.0 кг
- Дървени касетки по 1.0 / 3.0 кг
- Дървени Кошнички по 0.25 / 0.5 кг