Стоките на други предприятия
Описание
Растението не е взискателно към условията на средата, издържа на горещини и бедни почви, което го прави лесно за отглеждане.
Израства до 3-10 метра височина и има гладка сива кора. Листата на смокинята се сменят и са 12-25 см дълги и 10-18 см широки. Плодът, наричан също смокиня, е 3-5 см дълъг, на цвят зелен, когато е неузрял, и морав, когато е узрял. Мъзгата на ствола на дървото дразни човешката кожа. Пресните смокини съдържат: от 68 до 82% вода; от 0,18 до 0,47% плодови киселини; 14,0 до 23,0% захари, от които - 13,0 до 21,0% монозахариди (глюкоза и фруктоза); пектин - от 1,3 до 2,5%; минерални вещества (окиси): калий - 303 мг%, калций - 53 мг%, магнезий - 22 мг%, фосфор -36 мг%, сяра - 10 мг%, манган. Сушените смокини са с променен състав: вода - от 21 до 26%; плодови киселини - от 0,38 до 0,58%; захари - от 48 до 60%, от които монозахариди - от 48,0 до 56,0%; пектин; белтъчини -3,6%; минерали - калий - 964 мг%, калций - 162 мг %, фосфор - 116 мг%, магнезий - 71 мг% и др. Те съдържат и много полезни витамини: В1,В2, РР, Е и значително количество оксалова киселина - 100 мг%. С богатото си съдържание на калий и захари смокинята е и добро лечебно средство при сърдечно-съдови заболявания, повишено кръвно налягане и отоци. Желязото и манганът в смокинята са полезни при анемия. Смокинята действа и леко слабително, поради което се използва и против запек: сушени смокини, накиснати в дървено масло, които се ядат сутрин на гладно. Смокиновият храст най-често има 4-5 клона. След засаждане, в процеса на растеж, в основата на фиданките се образуват издънки. Излишните се махат през есента, оставят се 2-3 броя. Да се отглежда смокинята във вид на храст е удобно. Резитбата се прави на 2 пъти - през есента се махат клоните, които не могат да се покрият. През пролетта, след разкриването на храста, изгнилите се изрязват, тогава се извършва прореждане. Растението се повдига от земята, клоните се разпределят равномерно и се връзват на подпора. Изключително ценно растение. В нашата страна вирее в Южното черноморие и Санданско - Петричкия район
Израства до 3-10 метра височина и има гладка сива кора. Листата на смокинята се сменят и са 12-25 см дълги и 10-18 см широки. Плодът, наричан също смокиня, е 3-5 см дълъг, на цвят зелен, когато е неузрял, и морав, когато е узрял. Мъзгата на ствола на дървото дразни човешката кожа. Пресните смокини съдържат: от 68 до 82% вода; от 0,18 до 0,47% плодови киселини; 14,0 до 23,0% захари, от които - 13,0 до 21,0% монозахариди (глюкоза и фруктоза); пектин - от 1,3 до 2,5%; минерални вещества (окиси): калий - 303 мг%, калций - 53 мг%, магнезий - 22 мг%, фосфор -36 мг%, сяра - 10 мг%, манган. Сушените смокини са с променен състав: вода - от 21 до 26%; плодови киселини - от 0,38 до 0,58%; захари - от 48 до 60%, от които монозахариди - от 48,0 до 56,0%; пектин; белтъчини -3,6%; минерали - калий - 964 мг%, калций - 162 мг %, фосфор - 116 мг%, магнезий - 71 мг% и др. Те съдържат и много полезни витамини: В1,В2, РР, Е и значително количество оксалова киселина - 100 мг%. С богатото си съдържание на калий и захари смокинята е и добро лечебно средство при сърдечно-съдови заболявания, повишено кръвно налягане и отоци. Желязото и манганът в смокинята са полезни при анемия. Смокинята действа и леко слабително, поради което се използва и против запек: сушени смокини, накиснати в дървено масло, които се ядат сутрин на гладно. Смокиновият храст най-често има 4-5 клона. След засаждане, в процеса на растеж, в основата на фиданките се образуват издънки. Излишните се махат през есента, оставят се 2-3 броя. Да се отглежда смокинята във вид на храст е удобно. Резитбата се прави на 2 пъти - през есента се махат клоните, които не могат да се покрият. През пролетта, след разкриването на храста, изгнилите се изрязват, тогава се извършва прореждане. Растението се повдига от земята, клоните се разпределят равномерно и се връзват на подпора. Изключително ценно растение. В нашата страна вирее в Южното черноморие и Санданско - Петричкия район
Контакт с продавача
Смокиня
We recommend to see