Стоките на други предприятия
Описание
Трюфелите са вид гъби. Според вътрешния и външния си вид те се разделят на две групи - черни, червени и бели, от където и наименованието "черен диамант", което им се дава понякога. Трюфелите винаги са били обградени от митове, още от първата им поява на трапезата 5 хиляди години преди Христа. Гръцкият ботаник Теофраст вярва, че те са „безкоренни растения, произлизащи от есенните бури", а Плиний Стари ги счита за „земни израстъци, които са чудо на природата".
Гърците и римляните вярват, че трюфелите имат свойствата на афродизиаци и че техният аромат увеличавал еротичните усещания. През Средновековието тези им свойства са считани за толкова силни, че трюфелите са обявени за отровни и „демонични", и дори били временно забранени.
Въпреки това влиянието на това скромно на вид растение не само не намалява, а се увеличава. Граф Камило Бенсо ди Кавур ги предлагал като дар с цел да разшири политическото си влияние. Композиторът Джоакино Росини ги обявил за „Моцарт измежду гъбите", а Байрон пазел една в бюрото си за да „подхранва" вдъхновението си.
Трюфелите са плодовете на подземната гъба hypogenous fungi. Те приемат вода и минерални соли както от корените на дърветата, така и от почвата - това води до специфични вкусове за всеки регион. За разлика от аромата, видът им не е особено атрактивен. Черните трюфели имат кафяв или черен цвят, а белите са кафеникави. Изследвания показват, че съдържат малки количества алкохол. Трюфелите растат под земята, в близост или до корените на дърветата. Черните трюфели могат да бъдат намерени на места като Франция, Испания, Италия и Хърватска. Познавачите обаче считат, че най-хубави са тези от Перигор (Франция). Те се събират след първите зимни студове - затова са известни също като „черни зимни трюфели". Белите трюфели са по-редки. Срещат се най-вече в Италия и северна Хърватска и се събират между късния август и януари. За разлика от черните, те не могат да се отглеждат. Традиционно трюфели се търсят с прасета, понеже ароматът им предизвиква отделянето на феромони, но ловците на трюфели все повече предпочитат тренираните кучета, тъй като не изяждат находките си. Ловът им е труден и са необходими много години опит. Затова цените им са космически.Миризмата на черните трюфели става по-силна с готвенето им и се прехвърля към другите съставки от ястието. Те могат да се използват за множество класически рецепти като Tournedos Rossini - медальон с фоа гра и сос. Белите трюфели са по-ароматни, но са по-чувствителни към топлината и губят повече от аромата си. Те могат да се добавят към спагети, ризото или яйца. Ключът е да се съчетават с по-слабо ароматни храни.
Гърците и римляните вярват, че трюфелите имат свойствата на афродизиаци и че техният аромат увеличавал еротичните усещания. През Средновековието тези им свойства са считани за толкова силни, че трюфелите са обявени за отровни и „демонични", и дори били временно забранени.
Въпреки това влиянието на това скромно на вид растение не само не намалява, а се увеличава. Граф Камило Бенсо ди Кавур ги предлагал като дар с цел да разшири политическото си влияние. Композиторът Джоакино Росини ги обявил за „Моцарт измежду гъбите", а Байрон пазел една в бюрото си за да „подхранва" вдъхновението си.
Трюфелите са плодовете на подземната гъба hypogenous fungi. Те приемат вода и минерални соли както от корените на дърветата, така и от почвата - това води до специфични вкусове за всеки регион. За разлика от аромата, видът им не е особено атрактивен. Черните трюфели имат кафяв или черен цвят, а белите са кафеникави. Изследвания показват, че съдържат малки количества алкохол. Трюфелите растат под земята, в близост или до корените на дърветата. Черните трюфели могат да бъдат намерени на места като Франция, Испания, Италия и Хърватска. Познавачите обаче считат, че най-хубави са тези от Перигор (Франция). Те се събират след първите зимни студове - затова са известни също като „черни зимни трюфели". Белите трюфели са по-редки. Срещат се най-вече в Италия и северна Хърватска и се събират между късния август и януари. За разлика от черните, те не могат да се отглеждат. Традиционно трюфели се търсят с прасета, понеже ароматът им предизвиква отделянето на феромони, но ловците на трюфели все повече предпочитат тренираните кучета, тъй като не изяждат находките си. Ловът им е труден и са необходими много години опит. Затова цените им са космически.Миризмата на черните трюфели става по-силна с готвенето им и се прехвърля към другите съставки от ястието. Те могат да се използват за множество класически рецепти като Tournedos Rossini - медальон с фоа гра и сос. Белите трюфели са по-ароматни, но са по-чувствителни към топлината и губят повече от аромата си. Те могат да се добавят към спагети, ризото или яйца. Ключът е да се съчетават с по-слабо ароматни храни.
Контакт с продавача
Трюфели
We recommend to see